Русчук - седалище на Туна вилает

Гугусчук на Русчук,
има брат в Цариград…


       Преди да стане център на санджак, Русчук спадал към Никополския санджак и Силистренския еялет.
       В края на 18 век младия и енергичен Исмаил Тръстеникооглу (роден в с. Тръстеник), с отряд, в който влизали и българи, свалил Илик паша и застанал начело на управлението на Русчук. Твърде много направил той в сравнение с предшествениците си за благоустрояването на града – водоснабдяване, чешми, шадравани. Поощрявал сборовете и панаирите, на които се провеждали състезания по борба, стрелба, кушии(конни надбягвания), веселби. Бил по-благосклонен към българите – безправната рая. През 1807г. бил убит от враговете си. След него управител на Силистренския еялет станал Байрактар (Алемдар) Мустафа. Със силен отряд взел участие в султанските метежи и през 1808г. станал велик везир на сулстан Махмуд Втори, но се самоубил, за да избегне еничерската разправа. Счита се за предчета на революционото движение на младотурците.
       През втората половина на 19 век в развитието на Русчук настъпил неочакван обрат. Мидхат паша(1822 - 1884), когато Феликс Каниц сравнява с Петър Велики, имал амбицията да спаси с реформи разпадащата се Отоманска империя. По негова инициатива било въведено административното деление. Ручук станал център на новасъздадената Дунавска област (Туна вилает). Тя обхващала 7 санджака с центрове - Ниш, София, Видин, Търново, Русчук, Варна и Тулча, 62 каази (околии) и 1500 общини (в три сегашни държави – България, Сърбия и Румъния). Те били сформирани на мястото на Нишкия, Видински и Силистренския еялети. Площта на вилаета била 86 хил. кв. км. И 3,7 млн. население. Мидхад паша пристигнал в Русчук на 22 октомври с екип от лекари, инженери, архитекти, майстори и други специалисти. Те били от различни националности, но преобладавали турци и българи. Феликс Каниц били „в изпълнение на географските задачи на вилаета”. Н.П. Игнатов изпратил в Петербург следното съобщение: „За дунавски губернатор е назначен Мидхад паш, развил особена дейност по време на управлението на Нишкия еялет и заслужил репутацията на на енергичен губернатор от числото на така наречените нови турци”. Мидхад паша избрал Русчук за главен град на вилаета пред търново по политически причини. Руският консул в Русчук А. Н. Мошнин пояснява, че изборът на Търново би събудил исторически спомени у българите, защото тозиград е бил последната им столица. Според Мидхад паша Русчук бил отворен към Европа и имал перспективада се превърне във важен транспортен възел, свързващ Турската империя със Средна и Западна Европа по река дунав, както и с румънските железопътни линии. Той се съобразил и с интересите на западноевропейските държави към Русчук, довели до разкриване на техните консулства – на Австрич през 1849г., на Прусия, Англия и Италия през 1853г., на Франция, Белгия, Нидерландия и Гърция през 1864г. През същата година Русия преместила своето консулство от Търново в Русчук и по-късно открила свои консулства във Видин, Варна и Тулча. Пред тези консули Мидхад паша прочел султанския ферман за Дунавската провинция България, наречена Булгаристан. Но Високата порта решила областта да се нарича Туна вилаети. Мидхад паша избира Русчук за столица на вилаета заради добрите връзки на града с Европа посредством дунавския воден път, близостта му с румънската столица и железниците на Румъния, свързани с железниците на Европа. Феликс Каниц също подчертава предимствата на Русчук като вилаетско средище – добро пристанище, магазини, жп връзка с Черно море, богати и плодородни земи около града и развита търговия по река Дунав.
       Мидхат паша вступва в длъжност губернатор на туна вилаети на 5 октомври 1864 година. Носител е на новаторски идеи, подема твърд курс срещу корупцията . Има амбицията да реконструира вилаетския център, като му даде нужната представителност на европейски град, за да бъде образец на другите градове във вилаета. Привлича на служба архитекти – градостроители арх. Филип Папазоглу, който идва от Цариград и от 1870г. се установява за постоянно в русчук. Още през 1858г. той е бил последователно в Париж, Лондон, Брюксел, Виена и други европейски градове и съзнавал изостаналостта на Турция.
       Никола Обретенов с основание отбелязва: „С идването на Мидахат паша за валия в Русе настъпиха големи промени в живота на българите, които до тогава бяха в много окаяно положение. Поемането на властта от него веднага се почувства и от турците и от българите. Той беше високо посветен човек, със силна воля и голям такт.”
       За населението на вилаета Мидхат паша пише: „Между българите има повече от един милион мюсюлмани. Те не са дошли от Азия, за да се установят в България, както говорят обикновено. Това са наследници на българите , приели исляма в епохата на завоюването и през следващите години. Това са деца на същата страна, на същата раса, излезли от същото потекло. Между тях има такива, които не говорят друг език, освен българския.”
       Биографите на Мидхат паша посочват различни рождени места на Ахмед Мидхат – Русе, Завет, Ловеч, Ниш, Цариград…
       От септември 1864г. Русчук станал жентър на вилаета, но видът му бил твърде неподходящ за новите функции. За изостаналия и занемарен град д-р Иван Богоров пише в книгата си „Няколко дена разходка по българските места”. За „голата сиромашия” можело да се съди от хората, които ходели „с разкъсани и закърпени дрехи, боси, без обуща и гологлави, уж по влашка мода”. Улиците на града били криви, кални и често задънени – „кьорсокак”. Срещу сегашния „Макдоналдс” имало гьол, използван за „плаж на градски биволи”. Първите опити да се разкраси града Феликс Каниц оценява така: „Русчук прилича на жена, която с грим, червило, разни мазила и изкуствени бенки напразно се мъчи да скрие грозотата си… Нито мазилките, скриващи пукнатините на постройките, нито тържествено крачещите ефендите, облечени в черните палта на реформата, или фиакрите а ла франка, минаващи по площада, могат да заблудят изследователя.”
       В русчук започнало голямо строителство. Открити били поща, болница, старопиталище. За двата нови хотела – „Исляххане” и „Гюлшен”, били наети готвачи и музиканти от Виена и Букурещ. В хотел „Исляххане” имало 24 стаи, голям салон, казино, градина с обзавеждане от Виена. Подобно било обзавеждането на заведенията на Холенщайн и Риглер. Там звучали валсове и кадрили. За късо време били постлани 28км илици с каменна настилка калдъръм – плочести камъни с наклон към средата за оттичане на водата. При прокарване на прави улици били предизвикани умишлени пожари, защото някои от собствениците на дюкяните не пожелали доброволно да ги преместят. Най-голям бил пожарът на 29 юни 1868г. Скоро се появили първите в нашия град (и в страната) улици с бордюри, тротоари, 150 виенски фенери, заведения и магазини по западен (европейски) образец. Под ръководството на Абдулах Ефенди се определили имената на улиците и номерация на домовете и магазините, за улесняване на пощенските услуги, преоброяването и пр. Салханите и табаханите – касапниците и работилниците за щавене на кожи – били преместени вън от града. Обръща се голямо внимание на градските паркове. Изобщо градоустроиството на Русчук било образец за всички градове в областта. По този повод в ,, Македония ‘’ отбелязва: ,, Днешният Русчук – особено Варуша, никак не прилича на онзи Русчук, който знаехме преди 10-15 години ‘’ .
       Русчук от 1835 г. става станция на Австрийското параходно дружество (ДДСГ). Тогава на нашите дунавски пристанища спират австрийски пътнически кораби. Едва три десетилетия по-късно било създадено параходно дружество ,,Идарие й нахрие’’ (Речно управление). Първите средства за параходството постъпили от изградените удобства, предоставени на търговците на панаирите в Черна вода и Ески Джумая (Търговище). Дотогава те подреждали стоката си на панаирната поляна. По инициатива на валията били изградени постройки, навеси, складове, ханове, гостилници, фурни и пр. Със събраните пари първоначално били доставени параходите ,, Ниш ‘’, ,, Сепаре ‘’, ,, София ‘’. От Тулон (Франция) били закупени параходите ,, Видин ‘’ и ,, Лом ‘’ . По късно към тях са прибавени параходите ,, Мидхад ‘’, ,, Мехмед Ариф ‘’, ,, Назизие ‘’, ,, Накълъ ‘’ и 15 шлепа - построени в корабостроителницата в Линц. Те циркулирали между Видин и Тулча и обслужвали 14 пристанища. Построената сграда за Речно управление след Освобождението – през 1880 г., става арсенал, а по – късно –столарско училище. През 1868 г. била открита ремонтна работилница за кораби, в която работели 30 души. В другата частна работилница се изработвали гемии и лодки.
       Във Вилаетския град, освен споменатите вече ефективни консулства, били открити почетни консулства за Прусия, Испания, Белгия, Холандия, Гърция, САЩ .. За тях Феликс Каниц пише: ,, Богати тълговци приемаха с удоволствие длъжностите на почетни консули, защото консулската титла и изобразения на тяхната къщна фасада герб на чуждата държава, ги пазеха от неприятностите на собствената държава. В неделни и празнични дни , когато всички европейски функционери издигаха знамената, едно особено чувство на успокоение изпълваше чужденеца, който се намираше в средата на азиатското безправие . ‘’
       От Виена била доставена модерна печатница с машини тип ,, Кайзер ’’ , с турски, български и френски букви. В печатницата работели 15 българи, 10 турци, 2-ма чужденци и 30 затворници. В нея са отпечатани много книги, учебници и правителственият вестник ,, Туна ‘’ 9 ,, Дунав ‘’ 0 на турски и български език. От 3 март 1865 г. до 29 май 1877 г. са излезли 1171 броя. Редактори от турската страна били Исмаил Кемал и Ахмед Мидхад, а от българска – Стоил Попов и Иван Чорапчие. Печатницата е била до контакта. На нейното място е построена мъжката гимназия. Била е разрушена от бомбардировките на руската артилерия по време на Освободителната война. Неин продължител е печатницата ,, Дунав прес ‘’ . През 1865 г. бил създаден Нумине ( Образцов ) чифлик край Русчук, на мястото на чифлика на английския консул. Това е първото модерно земеделско стопанство в цяла Турция, образец и за останалите вилаети. В отечествата на Мидхад паша пред Високата порта от юни 1865 г., е отбелязано: ,, Направи се едно място под името чифлик за опит на земеделие, което ще бъде юрнек за местното земеделие ‘’. Думата юрнек значи терк, модел , образец. Идеята за създаване на чифлика се породила у Мидхад паша след посещението му на опитните земеделски стопанства Бусенго в Елзас ( франция )), основано през 1835 г., и на Джилберт и Лаос в Ротамшид – Англия.
       През 1866 г. Административният съвет в Русчук взел решение да се закупи от английската фабрика за земеделски машини една парна вършачка с пари от Земеделската каса в Русе. След приключване на вършитбата на житото тя можела да се използва и за смилането му от брашно. Доставката била направена от председателството на фирмата в Галац и докарана с шлеп. През 1867 г. частна фирма доставила втора такава вършачка, но трудността била в това, че нямало подготвени техници за работа с машината и за нейния ремонт. Поради тази причина доставената през 1868 г. още една парна вършачка била върната и заменена със 7 конски жътварки – за всеки санджак по една. На 5 октомври 1868 г. се решило да се закупят, пак с пари на Земеделската каса, 33 жътварки с конска тяга, всяка за по 3500 гроша. От всяка нахия се изисквало да се изпрати по един човек на Нумие чифлик, където да бъде обучен в управление на жътварките. По – късно били доставени първите две парни плуга. След техните изпитания се решило да се закупи по един плуг за всяка кааза ( околия ). Така Образцов чифлик, освен с популяризиране и изпитание на нова техника , се заел с подготовката на техници за новите машини. Будни българчета бил;и изпратени да учат модерно земеделие в град Табор ( Чехия ).
       Чифликът се специализирал в опити с нови за нашите земи растения като рапица, черен ечемик, ориз за сухи ниви. От лозови анадолски пръчки се селекционирали нови сортове грозде – винени и десертни ( като афузали ). Опитите с американски памук, засят във Варненско , излезли неуспешни. Затова пък се постигнали отлични резултати в градинарсвото. За Тулченското били доставени арабски коне.
       Почти във всеки брой на вестник ,, Дунав ‘’ се давали съвети по земеделие, сведения за постиженията в Европа и света, на турски и български език.
       През 1864 – 1866 г. били открити при занаятчийски училища - Русчук, София и Ниш. Към русенското имало мелница, а към софийското – текстилна фабрика. За училищата били доставени шевни и плетачни машини. В Русчук имало две модерни парни мелници, по оценка на руския консул А. Н. Мошнин, едната от тях била най-голямата във вилаета.
       По инициатива на Мидхад паша били създадени първите Земеделски общополезни йасуи в Шаркьой 9 Пирот ) и Ниш през 1863 г. по време на неговото управление на Нишкия еялет. Такива каси ,, Менафи умумие сандаклъръ ‘’ били послужили за основа на Земеделската банка в Истамбул е поставен бюст на Мидхад паша, в една юбилейна картичка на банката Мидхад паша е показан като защитник на бедните, на сираците – прегърнал две деца, стъпкал змията, символизираща лихварството. През 1875 г. в Русчук бил открит клон на Банк отоман. През 1867 г. във вилаета вече имало 48 телеграфни станции. Във вилаетския град функционирал апелативен съд.
       Създадено било съобщително дружество на колата ,, Шаркет арабасъ ‘’ за направа на каруци на файтони и за превоз на пътници и багаж. То разполагало с 420 коня, 165 коли и 38 шейни, Сегашната улица ,, Добруджа ‘’ се наричала дълго време ,, Шеркетска ‘’ – име, свързано с ,, Дружеството на колата. ‘’
       През март 1865 г. било завършено шосето, свързващо Русе – Разград – Шумен – Варна, и започнало строителството на шосето Русе – Плевен – София – Ниш, с отклонение от Бяла към Търново и балканските проходи. Общо били построени 3 хил. км пътища и 1420 моста.
       На изграденото шосе Русчук – София – Ниш майстор строител Никола Фичев ( Кольо Фичето от Дряново ) построил мост на река Янтра при град Бяла – истински архитектурен шедьовър. Той струвал 700 хил. гроша или 70 хил. гулдена. Дължината му възлизала на 383 аршина ( 281,80 м ), ширината – 18 аршина ( 8,16 м ) а височината над водата – 15 аршина ( 10,20 м ). Само между Бяла и Търново били построени 19 по-малки моста. Феликс Каниц справедливо отбелязва, че Мидхад паша ще остане в историята,, като управител, известен с навременното строителство на големи търговски пътища в България, които доведоха до нейното бързо развитие ‘’.
       Но най – голямо строително събитие във вилаета бил първият железен път в българските земи: Русчук – Варна. Линията била построена през 1864 – 1866г. От компанията на англичаните Уилям Гладстон и Х. С. Барклей. Главен инженер бил Кандлис, агент за продажба на акции – Майер и ръководител на строежа от турска страна – Вагман бей. Характерни за трасето на линията са малко строителни работи, насипи, липса на тунели и големи мостове. Турското правителство предоставило много изгодни условия – безплатни земни участъци, по които преминавало трасето, дървен и строителен материал. Техниката, локомотивите и вагоните били внесени, без да се излагат без мита. Според договора между компанията и Високата порта, линията щяла да бъде експлоатирана 99 години, след което щяла да стане собственост на турската държава, със задължението да закупи локомотивите и вагоните. Руският консул А. Н. Мошнин отбелязва: “Линията преминава през полето и заобикаля всичките местни препятствия и следователно всичките изкуствени работи, които бяха стрували скъпо.“ Строежът на линията се ръководи от екипа на Барклей. С белгийски и норвежки кораби са доставени релси и други материали за строителството. Линията разполага с 30 локомотива, 500 товарни (от тях 300 за насипни товари), 25 пътнически вагони трета класа, 10 второкласни, 5 първокласни, 10 смесени, един султански вагон и придружаващите го десет фургона. Според доклада на Вагман бей, линията е дълга 140 английски мили или 224 километра. Пред гарата в Русчук е построена кейова стена и кран за разтоварване. Друга голяма гара е тази във Варна. Други страници били Червена вода, Вятово, Разград, Душетабак, Кейалидере, Шайтанли, Каспичан, Провадия и Гебедже. През 1866г. На линията са работили над 15 хил. Работници. Тържественото откриването на линията станало на 7 ноемвре 1866г. В присъствието на Етем паша от Високата порта, Мидхат паша и представители на компанията от Лондон. Влаковете първоначално пътували само денем, със скорост 22 км. В час. По – късно линията била наета за стопанисване от австриеца барон Хирш. Тя свързала двата водни пътя – дунавския и черноморския, за превоз на пътници, поща и стоки от Виена, Пеща и Букурещ до Цариград и обратно.
       През 1882г. К. Иречек пише, че “Покрай русенската железница може да вирее и кираджилъкът с биволски коли.“ Така се конкурирали двата начина за превоз на стоки.
       Във вилаетския център имало идеи за жп линия Русе – Видин и оттам връзка с Австро – Унгария през Сърбия, за линии Свищов – Търново, Търново – Разград, Плевен – Сомовит – Никопол, с изграждане на пристанище Сомовит, наречено Султание.
       По времето на Мидхат паша се провежда преброяване на населението във вилаета. Според него в Русчук има 6602 сгради, 20 644 души. От тях мюсюлманите са 10 765, християните – 7676, арменците – 778, евреите – 956 и циганите – 469.
       Засилва се и австрийското влияние в Русчук. Австрийският консул Георг фон Мартрирт предлага на Виенската търговска камара да изгради мрежа от търговски агенции, които да насърчават австрийската търговия. През 1864 – 65г. Австрийската пощенска служба поддържа преки връзки между Виена и Цариград през Русчук за пренасяне на големи суми и прадлага проект за Австрийско – отоманска банка в Русчук.
       През целия си живот Ахмед Митхат паша, като чиновник във Великото везирство, като управител на Нишкия еялет, като губернатор на Дунавския вилает, председател на Държавния съвет, велик везир, губернатор на Солунския и Багдатския вилает, министър и т.н. се стреми с реформи да промени Турската империя. Константин Иречек пише: „Първият валия Мидхат паша (1864 – 1868г.), когато безпристрастните чужденци рисуват като образован и деен човек, сериозно се заловил да прекара реформите. В скоро време пътешествениците били учудени от прокараните шосета и железници, телеграфи, мостове, банка, държавна постройка, хотели, павирни улици, улечно осветление и т.н. Дунавската област, тъй да се каже, станала образцов вилает.” Феликс Каниц подчертава: „Измежду всички живи турски държавници Мидхат паша ще да е най – забележителната, най – привлекателната личност. Мидхат паша притежава нещо от качествата и организационният талант на Петра Велики. Проницателен, подвижен, трудолюбив, честен и с желязна воля, превъзмогващ всички пречки, изглежда, че го въодушевява само една мисъл, да направи Турция наистина достойна да влезе в реда на европейските държави. Така наречените „младотурски реформатори” обикновенно поставят фразата и външността по – високо от същноста, а Мидхат изучава нещата основно, той сериозно се опитва да се бори с покварените и мързеливите, а не придава на делата се само блясък като за парад пред очите на европейците... Мидхат паша е една светла точка в тая дълга, мрачна нощ на югоизточна Европа! Подобно на метеор тя блясна внезапно, за жалост, пак като метеор, след къс блясък да изчезне! Дали това бе една щастлива игра на случая, или изблик на султанско благоволение, или късна последица на руско-турско-английската анкета, не,сигурн е, е назначаването на Мидхат паша за губернатор на Дунавския вилает изглеждаше, че ще промени като че ли по вълшебен начин всички социални, духовни и материални условия на тая област. ”
       На 24 март 1868г. Мидхат паша е освободен от поста губернатор и заменен от Сабри паша. Вестник „Турция” малко след това отбелязва, че русчушкият валия Ариф паша освобождава всички чиновници, които са привържаници на Мидхат паша. По думите на Феликс Каниц, валията Расим паша бързо погребва и малкото, започнато от неговия амбициозен предшественик. Мидхат паша е личност, изпреварила своето време. Неговите приемници нямат големия му размах, други недооценяват делото му, не са малко и тези, които открито му се противопоставят.
       Състоянието на вилаетското управление, след освобождението на Мидхат паша от длъжност, много добре отбелязва белгийскиян консул Матио Кличиян: „Всички учреждения, създадени от Мидхат паша, са в упадък и много лошо стопанисвани. Причината за всичко това е лошото управление, поверено на невежи хора... Администрацията е парализирана, съдилищата действат бавно, полицията е корумпирана, а касите на вилаетското управление са празни.”
       Реформаторската политика на валията Мидхат паша, провеждана под девиза за „отоманизиране и изравняване” на всички поданици на империята, целяла притърпяване на националноосвободителните движения. Мидхат паша се отнася най – сурово с българските революционери. Затова неговата личност се възприема от българите повече като отрицателна, като противоречива, макар че неговите реформи ускоряват революционния процес, те създават условия за поява на младотурското прогресивно движение, което достига по – късно своя апогей в революцията, извършена под ръководството на Кемал Ататюрк.
       Реформаторската политика на валията Мидхат паша, провеждана под девиза за „отоманизиране и изравняване” на всички поданици на империята, целяла притърпяване на националноосвободителните движения. Мидхат паша се отнася най – сурово с българските революционери. Затова неговата личност се възприема от българите повече като отрицателна, като противоречива, макар че неговите реформи ускоряват революционния процес, те създават условия за поява на младотурското прогресивно движение, което достига по – късно своя апогей в революцията, извършена под ръководството на Кемал Ататюрк.